неделя, 20 декември 2009 г.

Игнажден !



 Днес честваме Игнажден !


 Днес Православната ни църква чества Деня на Свети Игнатий Богоносец. Според народните обичаи, от Игнажден започват коледните и новогодишните празници.
 Свети Игнатий бил ученик на Йоан Богослов, епископ на Антиохийската църква и въвел пръв пеенето на два хора. Сам наричал себе си Богоносец, защото носел Бога в душата си. Заради убежденията си е осъден от римския император Траян и загива мъченически, разкъсан от лъвове.
 Според християнското учение, от днес започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до коледната нощ. Затова във фолклора тези дни се наричат ""мъчници".
 Както се пее в народните песни..." ..се замъчи Божа майка, от Игната, до Божича...."
Жените тогава не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват, да родят лесно и рожбите им да са здрави.
Народните вярвания свързват Игнажден с обичая „полазване", наричан още "булезене" или "кукулязник". По това кой човек влезе в дома пръв, се гадае за здравето, плодородието и имането през новата година.
 Ако първият гост е добър и богат човек, то и годината ще е плодоносна.
Според народното поверие от Игнажден зимното слънце започва да се “събира” да си ходи, за да дойде на негово място лятното слънце. От този ден , денят започва да нараства - "обръща се към пролет и лято".  Това разкрива връзка с деня на зимното слънцестоене (22 декември). Ето защо Игнажден се възприема като начало на новата, "млада" година. С нея започва и нов стопански цикъл. .Той пък определя нов годишен кръг в живота на отделния човек и на селската общност.
Курбанът на Игнажден е постен, защото сега са Великите рождественски пости.


По традиция се месят колачета за всеки член на семейството. Раздават се питки на съседите за здраве. Освен това на Игнажден се колят прасетата.
В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с този празник. В Източна България, например, сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг.
Според поверието през Новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове. На този ден не се дава и иска нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството. Забрана има за изнасяне на каквото и да е от дома - най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието. Жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер.
На Игнажден се приготвят също така малки гевречета подкови, поръсени със сусам. Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото.
В Югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йордановден (6 януари).
Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия.
Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го “пазят”. Този ритуал може да се свърже и с много характерната Коледно-Новогодишна обредна традиция да се месят специални хлябове. Тяхното оформление е образна благословия за благоденствие и плодородие през новата стопанска година, която според народното вярване започва от Игнажден.
Честит имен ден на всички именици !

2 коментара:

di_ani каза...

Ваня,
Сърдечни пожелания за хубав Игнажден - Начало на коледните празници. Здраве, късмет и благоденствие, Диана

Capricce каза...

Благодаря , Диди :) Да ти се връщат стократно всички пожелания !
Успешна нова седмица!

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails